Постинг
27.02.2023 14:05 -
Като намигване за /нещо/ пишештите...
Автор: kossef
Категория: Поезия
Прочетен: 3521 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2023 14:25
Прочетен: 3521 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 27.02.2023 14:25
Нищо
Отстояваме до кръв това,
което правим.
И може би затуй така
помежду си се ругаем.
Кой знае?...
Всъщност думата е в требността
да плесна Маниерността по задника:
по дяволите всички правила -
от изисканост
нозете ми се схванаха!
...Хляб вземал ли съм си? - Не.
Но как отблъскващо професионално в рими е
с осмукани рецептори на пръстите
да издърпваш чувствата си инервирани
от амбициозност съскаща за Име.
Би имал...
Ала представял ли си си ламя,
която зинва: - Хам! -
след което не остава нищо,
освен едно
оплетено във паяжини
кошче?...
1987
Следващ постинг
Предишен постинг
Защо ли имам наблюдението, че колкото повече се съмняваме в онова, което правим, толкова по-остро реагираме на критика... Не знам. Поздрави!
цитирайняма да "реагираш" на ответа ми за коментара ти. Противоречивият човешки разум, колебливият, който ни лашка насам-натам и къде ли не, е непреодолима /ама почти/ человеческа заслуга от времето на Грехопадението. Хубавото в него е, че те завръща и в Съмнение-то... А Сидхарта ставал Буда, когато се съмнявал... Така че, приемам заключението ти: "Не знам." в коментара ти като Будно, ала Сидхарта будно състояние... Да дивееш жизнено!
цитирай