Постинг
07.03.2022 14:35 -
Като приказка за виртуално споделена несподелена Love
Автор: kossef
Категория: Поезия
Прочетен: 2298 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2023 13:27
Прочетен: 2298 Коментари: 7 Гласове:
12
Последна промяна: 13.09.2023 13:27
Като приказка
за виртуално споделена
несподелена Love
Знаеш ли
как трепетно мечтая,
отметнал маската на Виртуала,
да се явя пред теб такъв,
какъвто съм -
присъствено реален.
И с поувяхнал посивял перчем
изпод прикриваща барета накривена,
с жизнена усмивка в сдържаност
от отпаднал вече зъб
в боксинга ми с времето
да опитам с искрено намигване да те подлъжа,
че, видиш ли -
все още не съм толкоз дърт...
И очилато недовиждащ бялото
по сребреещите нишки във косата ти
упорито скрито ще се правя,
че каквато си - си си такава.
Като в публикуваната снимка
отпреди петнадесет.
И да знаеш,
че като реша при теб да дойда -
първо ще те отведа във църква.
Да помоля Дядо Боже за възможност
да ми прости
дързостта когато те прегърна
такава, де - каквато си.
Ами... каквато си...
И ако приемеш нейде да вечеряме,
после ще те отведа по тъмно
в гробищния парк при мъртвите.
От виното опиянени - да се смеем
на незримите им ужасии да си върнат
пожизнено погубеното
от съмнения.
... Знам,
че Сидхарта ставал Буда,
когато се съмнявал.
А май не трябваше
да знам:
от непрестанния стремеж да бъда Буден,
а не проспал
вълшебството на влюбването,
сега пробуден от съмнение,
че лукаво мога да изгубя
предизвиканата и от теб мечта -
да те отведа със себе си във времето,
реших
мечтата
да опазя...
И с нея, благодарен ти,
жизнен да дивея!
2022 г. Недко Косев
за виртуално споделена
несподелена Love
Знаеш ли
как трепетно мечтая,
отметнал маската на Виртуала,
да се явя пред теб такъв,
какъвто съм -
присъствено реален.
И с поувяхнал посивял перчем
изпод прикриваща барета накривена,
с жизнена усмивка в сдържаност
от отпаднал вече зъб
в боксинга ми с времето
да опитам с искрено намигване да те подлъжа,
че, видиш ли -
все още не съм толкоз дърт...
И очилато недовиждащ бялото
по сребреещите нишки във косата ти
упорито скрито ще се правя,
че каквато си - си си такава.
Като в публикуваната снимка
отпреди петнадесет.
И да знаеш,
че като реша при теб да дойда -
първо ще те отведа във църква.
Да помоля Дядо Боже за възможност
да ми прости
дързостта когато те прегърна
такава, де - каквато си.
Ами... каквато си...
И ако приемеш нейде да вечеряме,
после ще те отведа по тъмно
в гробищния парк при мъртвите.
От виното опиянени - да се смеем
на незримите им ужасии да си върнат
пожизнено погубеното
от съмнения.
... Знам,
че Сидхарта ставал Буда,
когато се съмнявал.
А май не трябваше
да знам:
от непрестанния стремеж да бъда Буден,
а не проспал
вълшебството на влюбването,
сега пробуден от съмнение,
че лукаво мога да изгубя
предизвиканата и от теб мечта -
да те отведа със себе си във времето,
реших
мечтата
да опазя...
И с нея, благодарен ти,
жизнен да дивея!
2022 г. Недко Косев
Вдъхновяващ младежки дух.
цитирайВ коментарите си май попрекалявах за /и поетично/ дързновение и жизнено дивеене...
Ама ти си умен и не се цупиш. Дивей!...
цитирайАма ти си умен и не се цупиш. Дивей!...
Част от очарованието на всяка мечта е нейната невъзможност :) Много интересно произведение.
цитирайНе си падам по "поетичните" скръбност, вопли, отчаяние... въпреки и моето пъстро "многообразие" в Живота. Всеки проблем има толкова решения, колкото kg-те в багажа на въображението ни. Дадено ни е да е богуподобно безгранично. Ако го търсим... Благодаря.
цитирай"Всеки път, когато успеем да обичаме без сделки и пазарлъци, без очаквания...сме достигнали рая."
Късната любов е за...смелите!
Дерзай и дивей !
цитирайКъсната любов е за...смелите!
Дерзай и дивей !
ако знаеше, че всъщност предпочитам да съм Буден /от съмнения/, май ще проспя късното си блог.бг влюбване в магичен сън от жизнено дивни /мечтателни/ приключения. И във Виртуала... Райското поведение не е дар, а заслуга. Според kg-те на въображението... И ти жизнено дивей!
цитирайzemela написа:
Част от очарованието на всяка мечта е нейната невъзможност :) Много интересно произведение.