.   .   .              

                                        на Павел С.

ДОЙДЕ МИ ВРЕМЕТО, 
когато
такива като мене учиш -
да могат да си идат, мила.
Мила,
но безчувствена. 

Идването ми 
не бе по моя воля -
ала по моя,
недолюбен, о, безчувствена,
ще си отида. 

Безчувствена -
а мила?...   

Сънувал съм те - 
неведнъж,
едва отгръщаща воала си.
Жена ли си
или мъж?
Да беше мъж -
по мъжки бихме се рабрали,
но ти като жена
в сърцето ми сълзиш,
решимостта ми разкалявайки...

Зная:
когато сянката ти приближи
и сетен път потръпне в мене пламъкът,
в душата ми ще закрещи  
първичният инстинкт на тялото, ала -
не ме кори. 
Не ме и съжалявай!
Обичащият Бог Господ 
е повелил - да имам шанс
да те прекарам,
мълчаливо мила,
придърпваща ме от засада...
 
Аз - отдавна съм готов.

Отдавна съм готов - 
но не се надявай
да съм ти отличник жалък
в училището за умиране. Аз, 
свободен да избирам -
отдавна съм готов.

Отдавна съм готов -
да те преваря! - 
женоподобие от кокали...


                                       
                           Понякога и неутолената жажда за живот /истински/
                           е повод и основание за самоубийство.

1985  Недко Косев  

Понякога и неутолената жажда за живот /истински/
е повод и основание за самоубийство.

бях потресен от съдбата на приятел потрошен в катастрофа. Докато го "сглабяли" дошъл в съзнание и осъзнал какво го чака. Помолил ефтаназия - отказали... И победил смъртта да бъде мъртъв жив. Отказал да се храни. Единственото, което можел да направи...
Тенк'с, бисерче. Все още жизнено дивея. И ти дивей!...

Потресаващи са размислите ти и в коментара ! Но съвсем точни...
Адмирации, kossef !!!